Родина на латерната, както и на пианото, е класическата страна на музиката Италия. Изобретена е през ХІХ век. Намира голямо разпространение в страните от Средиземноморския регион на Европа, Западна Азия и Северна Африка. Била е използувана за увеселителни цели както по домовете, така и на обществени места - механи, ресторанти, кафенета, по събори, панаири и пр. С нея са правили вечерни серенади. Само в Пловдив в началото на ХХ са “работели“ 93 латерни.
В България латерните идват най-вече от Италия. Когато водещата флорентинска фирма “Туркони”, носител на златни медали от международни изложби, изгражда свой филиал - фабрика в Константинопол, болшинството от латерните идват от там.
Един от главните дистрибутори на италиански латерни в България, и в частност на фирмата “Туркони”, за Балканския регион е роденият в Константинопол българин, преселил се още като дете в България (гр. Станимака, днешен Асеновград, на 18 км южно от Пловдив) Евстати Георгиев Стратиев. Полиглот, владеещ свободно 6-7 езика, преминава пълен курс на обучение по музика и механика в Италия. Дистрибутира латерни и поставя песни в тях както за страната, така и за съседните страни - Румъния, Сърбия, Гърция и Турция. До Първата световна война ежегодно пътува многократно до Италия. Загубва здравето си по фронтовете на войната, попада в плен при французите и умира през 1920 година.
Майсторите на латерни в България са били малко. Сред тях следва да откроим русенеца Кочо Михайлов, който единствен не само е ремонтирал и поставял песни в латерни, а и на занаятчийски начала е изработвал по поръчка цялостно нови латерни. Своя богат опит след смърта на Станимашкия майстор Евстати Стратиев той предава на непълнолетния му син Георги Евстатиев. По-късно вдовицата на Кочо Михайлов продава на Георги и целия инструментариум на бележития дунавски майстор заедно с цялата му нототека.
Останал сирак на 16 години, Георги Естатиев напуска с мъка любимата гимназия, за да издържа четиричленното семейство. Солидната му подготовка по музика, трудолюбието и упоритостта му позволяват бързо да навлезе в бащиния занаят. И така до средата на 40-те години на миналия век, когато след навлизането на грамофона и радиото занаятът му започва постепенно да запада.
Залезът на латерните обаче е бавен. Латерните на Георги Евстатиев продължават да свирят и веселят хората до средата на 80-те години. Понастоящем негови латерни са колоритни експонати на няколко български музея.
Днес богатото наследство на станимашкия майстор акуратно се съхранява от сина на Георги Евстатиев - Симеон. Освен техническия инструментариум сред него на първо място трябва да се отбележи великолепно звучащата и сега прекрасна латерна, изработена в Русе от Кочо Михайлов - единствената добре съхранена българска латерна. За нея Георги Евстатиев е изработил три цилиндъра с песни - шлагери от различни националности, болшинството от които и понастоящем са добре познати на съвременния българин - валсове, танга, откъси от оперети, фокстроти, маршове, български хора, кючеци, арабски песни и др.
На второ мясно следва да се отбележи богатото нотно наследство. То е събрало най-доброто и най-популярното от музиката на България, Балканския полуостров, Европа, Латинска Америка и Арабския свят от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Съхранени са педантично направени записи на всяка песен - кога и от кого е композирана, къде е била изпълнена и къде печатана за пръв път, на кои латерни (собственик, населено място, държава) и кога са били поставени. Цялото това неповторимо културно наследство през 60-те години на миналия век е било обект на детайлно проучване от Института по музикознание на БАН.
